Записване за пети курс

**Джейн Харис** Съб Юли 16, 2011 9:40 pm

Ако искате героят ви да е пети курс, пуснете го в тази тема, следвайки бланката за създаване на герой.
А след това напишете един примерен пост. (това става, след като сте одобрени и разпределени!)

Ето как става това:
Ако постът ви за разпределение е много хубав, оригинален и т.н., имате шанс да бъдете по-голям ученик. Също така добавихме още няколко теми за писане, за да може да е по-разнообразно:
- как направих първата си магия
- мечтаният ми първи ден в Хогуортс
- среща с мъгълокръвен ученик
Която и от темите да изберете, трябва да описвате чувствата и емоциите на героя си. Както вече ви е ясно, тук разпределението не е тест, а ниво на Роу Плей, чувства на героя и подобни. Ние ще решим дали ще минете по-нагоре или не. Ако обаче минете, вие не получавате повече статистики, а имате точно толкова, колкото има един първокурсник и това не се променя.

Можете да пуснете поста, в която тема искате из РП зоната - може да е спомен, случка или каквото решите.

**Сара Евънс** Пон Юли 18, 2011 2:39 pm

Записване за пети курс Fan-art-dianna-agron-20450791-500-300

-----------------------------------------------
THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------

Имената са твърде официално и объркващо нещо, излишно дори бих казала, но в същото време наложително. Казвам се Сара Мари Евънс. Позната фамилия? Възможно е, небезизвестния ми чичо, който в момента преподава в Бобатон, е завършил Хогуортс. Страхотен човек! По същество, наричат ме Саси на галено, което означава "дръзка и нахална", признавам си че съм такава понякога, е, добре де често!
На петнадесет години съм, родена в Лондон, но имам френски корени от страна на баща си. Чистокръвна, макар това да не е кой знае с колко голямо значение, не е като да си лепвам етикет "Велика съм, защото имам чиста кръв".

-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------

Не съм от момичетата с вроден блясък и изящество, не съм и от тези, които се перчат с външен вид, който всъщност не притежават. Не мога да кажа, че съм красива, защото виждам твърде много недостатъци в себе си, но се харесвам - когато се погледна в огледалото виждам лика на едно слънчево и усмихнато момиче, което обичам, дори това да звучи самодоволно.
Имам дълга до плешките естествено руса коса, чуплива, но обичам да я изправям, а често я връзвам и на опашка - обичам и двете опашки, нищо че ме правят да изглеждам като малко момиченце. Често си играя с косата си, всякакви експерименти и форми, просто обичам промените. Това, което обожавам в себе си са очите - изразително зелени, дори бих казала пъстри тъй като имат кафяви точици. Устните ми са тънки и почти непрекъснато извити в усмивка - обичам да се усмихвам и смея! Обичам да карам хората да правят същото, някои казват, че красотата ще спаси света, аз смятам, че усмивката ще го направи. Щастието.
Имам малко чипо носле, бледа почти прозрачна млечно бяла кожа, високо чело и остра брадичка.
Висока съм 1,62 - знам, джобно гадже, но ми харесва да съм ниска, така когато сложа високи токове не изглежда странно, а нормално. Не обръщам особено внимание на фигурата си - ям когато ми се яде и колкото ми се яде, може би имам добър метаболизъм и благодарение на това все още не съм надвишила 50кг.

-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------

Трудно е да опишеш себе си, поне на мен ми е трудно, защото се чувствам изключително самовлюбена когато изтъквам добрите си черти и въпреки това не мога да не ги спомена, защото това съм аз - любезна, добросърдечна, възпитана, забавна, смела, любознателна и до някъде предана. Добре де, това са част от епитетите, които ме описват, защото всеки човек е много неща - вековно дърво изпълнено с клони и разклонения.
Не ми липсват първите седем години, възпитана съм да казвам "благодаря" и "моля" дори когато не е заслужено, от вътре ми идва да се извиня когато съм сгрешила и за жалост дори когато грешката не е в мен. Понякога съм твърде мекушава, помагам много и това ме поставя на заден план.Често си мисля, че малко егоизъм няма да ми е излишен.
Може да се каже, че съм олицетворение на спокойната и уравновесена личност, макар да избухвам често. Изпадам в лоши настроения, които ме докарват до ръба на яда ми, но ми минава по-бързо от очакваното. Изключително много мразя някой да ме поучава и да ми прави забележки, не защото не мога да приемам критики, а просто защото мразя. Същото важи и за това да ме описват - никой не ме познава по-добре от мен самата, дори и да твърдят обратното!
Обичам приятелите си, готова съм на всичко за тях, колкото и банално да звучи. В крайна сметка - приятел в нужда се познава, а мен винаги могат да ме имат в предвид при нужда. Общо взето за приятелите ми съм от типа "Убих човек", а аз отговарям "Къде копаем?" - банално, клиширано, знам, но това съм аз и нямам по точни думи, с които да изразя тази част от характера си.
Това по-горе не е всичко, което ме описва като личност, но поне до някъде е, това което не споменах е, че точно сега преминавам през труден период, където нещата не са цветни и време за усмивки няма.

-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------

Обожавам родителите си! Интересно е как са успели да създадат перфектната обстановка за да ме отгледат, и под перфектна имам предвид, че е точно в онзи участък между хармония и разбирателство. И двамата са чистокръвни, баща ми е с френски корени и е от Париж, а майка ми си е от Лондон и притежава онзи дразнещ британски акцент.
Единствения човек от двете семейства, с който се разбирам е чичо ми Артур - преподавател в Бобатон по настоящем.

-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------

Родена съм в Лондон, но зачената във Париж, Франция, ако това има някакво значение. Е има, нали все пак е градът на любовта - майка ми Мари и баща ми Диего се запознават там по време на семейната ваканция на мама, баба и дядо. Историята е в това, че баба и дядо имат познато семейство там и им отиват на гости като чистокръвни при чистокръвни, тогава мама и татко се срещат за пръв път и от първия миг са като куче и котка. Знаете обаче, че границата между любовта и омразата е доста тънка и не след дълго те я прекрачват. Така реалност ставам аз, малката гордост на мама и съкровището на татко, което само знае как да го ядосва.
Растях обгрижвана и глезена, което обаче не ме направи егоист. Майка ми държеше страшно много на доброто възпитание, а баща ми се чудеше само как да ме научи на поредната детска простотия. Като малка това ми харесваше, бях бунтарка и беладжийка, която вкарваше родителите си в някакви абсолютни каши, но с времето се промених...до някъде. Знаех, че някой ден ще направя първата си магия, за това когато това се случи не бях изплашена или учудена, а просто щастлива, че най-накрая магьосницата в мен се обажда. Бях на седем години, а мама никак не хареса лилавия вид на кухнята ни.
След като получих писмото си от Хогуртс нещата като че ли поулегнаха, някак започвах да осъзнавам, че съм бъдеща магьосница, която трябва да се държи на ниво. След новината, че в Хогуртс има място за мен, между родителите ми започнаха леки кавги - баща ми, който е с френски корени, искаше да постъпя в Бобатон, където преподава брат му и моя чичо, майка ми обаче държеше да съм в Хогуортс и така финалния избор се оказа мой. Избрах Хогуортс и не съм съжалявала за избора си нито за секунда.
В края на четвърти курс ми се наложи да напусна замъка преди края на учебната година, но причината далеч не беше хубава. Майка ми бе починала, а това което сякаш правеше нещата по-лоши е факта, че дори не ми бяха казали, че е болна. С татко решили, че ще е по-добре за мен да не ме натоварват с тази информация, но бяха сгрешили изключително много. След като погребахме мама нещата за мен станаха трудни - предпочитах да съм сама, не излизах, не говорех освен, ако не е за да се скарам с татко. Навлязох в труден и мрачен период, в който все още съм и за жалост не виждам светлина в тунела за изхода от депресията или там както се наричаше състоянието ми в момента. Единствената утеха бе замъка.

Малко преди началото на пети курс си направих татуировка: Mary had a little lamb, в памет на майка ми.

-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------

* Бих казала, че съм доста творческа натура, обожавам изкуството и най-вече всичко свързано с литературата. Дълбоко пазена моя тайна е факта, че пиша стихове и разкази, но не обичам да ги споделям.
* Харесвам криминални, хорър и приключенски романи, в които има тръпка и развитие. Макар да съм романтичка по душа никак не харесвам романтичните романи, които са някак сухи и посредствени, без особена развръзка и тръпка.
* От малка страдам от лека форма на клаустрофобия(страх от затворени помещения), а освен това имам страх от огледала, фобия от оси и пчели и неприязън към хлебарките и себеподобните им. Обаче обичам паяци!
* В учебен план ми се отдават Трансфигурацията и Отварите, освен това много ме привлича Пророкуването.
* Обичам музика с храд саунд и хубав текст, в който да има наистина хубав смисъл. Често слушам на висок звук, но така ми допада най-много, имам склонност да не се съобразявам с това дали на другите им пречи.
* Домашният ми любимец е улично коте на име Гризелда - изключително гальовна глезана с темперамент на тигрица и обноски на кралица. Склонна е да хапе, ако някой друг освен мен реши да я пипне.

**Джейн Харис** Пон Юли 18, 2011 4:17 pm

Одобрена, разбира се.
Можеш да се разпределиш.

**Аня Владимировна** Вто Юли 19, 2011 9:16 am

http://yfrog.com/b6sugarplumbyetniezzj
https://2img.net/r/ihimizer/i/onfirebyetniezz.jpg/
https://2img.net/r/ihimizer/i/meetkate4byetniezz.jpg/
https://2img.net/r/ihimizer/i/northenstarbyetniezz.jpg/
Записване за пети курс Katykatebyetniezz

Записване за пети курс Katykatebyetniezz

Име: Аня Владимировна.
Години:15.
Рожденна дата: 9.11.1994 година.
Зодия: Скорпион.
Местожителство: Москва, Русия.
--

Външен вид: Да не се хваля, но съм си красавица.
Имам неестествено руса коса, стигаща до раменете, с бретон. Лицето ми е перфектно, с добре подчертани контури на челюстта. Имам големи, дълбоки, зелени очи, които са обрградени от ситни мигли. През повечето време нося тъмен грим, който ги подчертава и ги кара да изпъкват. Имам тънки вежди, които винаги поддържам с една проста магия. Носът ми е прав, а устните – плътни и розови. Слаба съм. Поддържам тялото си с тренировки, като тичам из дворовете на Хогуортс, а когато съм в Москва ходя и на фитнес. Висока съм около 1.75 см, май това си е нормален ръст за момиче на моята възраст? И тежа гордите 57 кг. Ъгх, май и тук се вмествам в критериите. Обичам да се обличам различно. Всъщност, май не мога да опиша стила си много добре, но ще се опитам. Всеки ден съм с различни дрехи, естествено, защото просто не понасям това да съм еднаква. Дрехите ми са спортно-елегантни. Понякога мога да нося кецове, друг път високи токове, но винаги се съчетавах така, за да изглеждам уникално и модерно. Всъщност точно към това се стремя. Уникалност.

Характер:Кхъм. Сега може и да ви напиша роман, но пък ще гледам да съм възможно най-кратка. Може би, като за начало, ще обобщя характера си с няколко прости думи: злобна, хаплива, горделива, крайна, инатлива.
Всъщност, така се държах с 99 процента от населението на земното калбо. Дори и за повечеото си приятели бях такава. Единствената жена, на която избягвам да показвам чертите на характера си е майка ми, по простата причина, че я обичам. Не че не обичам и приятелите си, ако могат така да се нарекат. По-скоро подлизурковци. Но пък има и свестни хора, с които ми е добре да общувам.
За да не забравя, ще поговоря отначало за магията. Или по-скоро за магьосническия свят. Не държа изключително много на него. Е, не мога да отрека, че не го харесвам, но пък днешните модерни измишльотини на мъгълите също ми допадат. И за това просто се опитвам да съчетавам всичко. Всъщност, мога да прибавя и още една думичка към тези горе – рационална. Да, точно така. Винаги съм се опитвала да съм толеранта, колкото и противоречиво да е това на характера ми. Опитвам се да съчетавам всичко, за да ми е добре на мен, естествено.
И сега, доста артистична натура съм, с голям приятелски кръг. Силна съм емоцоионално, чаровна и интересна. Това, предполагам, привлича вниманието на заобикалящите ме и за това почти никога не оставах без вперени в мен очи. Навсякъде ме харесват, защото съм комуникативна и все пак всички ме уважават, заради линията, която поставям и изглеждам недостъпна и неразгадаема. Естествено, както вече предполагам сте забелязали, имам доста голямо самочувствие за себе си, което перфектно си покривам. Доста индивидуална съм във всичко (най-вече във вкусовете и предпочитанията си), както вече по-горе споменах. Никога не правя нещо, което ще ми навреди, както повечето здравомислещи хора, мейби. Обичам аз да казвам правилата на играта и всеки, който се опита да ми противоречи просто бива ‘затапен’ с перфектният ми сърказъм. Лисица съм, с други думи – хитра. Винаги знам как да омаям някой човек, така че да го използвам за собствени облаги. Също съм и ученолюбива. Да, представете си! Колкото и да не ми личи, обичам да уча и да знам всичко. Макар, че устата ми винаги знае всичко. Едва ли има тема, за която да не мога да говоря.
Понякога съм и доста голяма кучка, ако се налага.
Като цяло, обожавам характера си! Дано и вие да ме харесате, не че ще ми пука, ако не ви допадна. Да, такава съм. Който ме харесва – ме харесва, който не ме – да го... *хихи*

История: Та, както вече се разбра съм родена на 9 ноември, през недалечната 1994 година в Москва, в Русия. Прозилизам от голям, аристократичен род. С други думи казано – богаташи. Но пък богаташи, които си изкарваха парите честно! Баща ми е дипломат, а майка ми... ами майка ми е домакиня, макар, че по цял ден си клати краката и разпорежда на прислугата какво да прави.
Ъ, малко се отплеснах от главната героиня, моя милост. Още от малка бях обсипвана от хиляди подаръци. Всичко, което пожелаех беше мое. Когато поотраснах малко, на около 8 или 9 годинки, имах няколко частни учители, стичащи се от цялата страна. Никога не съм била в обикновено мъгълско училище, макар че понякога доста ми се иска. Нечистокръвна съм, за което изобщо не съжалявам. Тези идиотщини за мътнородите изобщо не ме вълнуват, доста над това съм. Мътнородка съм и какво от това?! Нека целия свят разбере, да. Хич не ми пука.
Та, след като изкарах няколко скучни години в къщата си, когато станах на 10 години пристигна писмото ми от Хогуортс. Естествено, шок. Баща ми в началото беше против, но когато му се разсърдих за трети път и майка ми му беше наляла малко мозък в главата, ми разреши. Отначало много се радвах, разбира се. Когато заминах там всичко ми се струваше толкова нереално. Та, аз бях едно обикновено, е, не чак толкова необикновено, момиче, което чуваше за магия само в приказките, които майка ми ми четеше вечер, преди да заспя. Е, явно всичко беше възможно.
Още от самото начало ми провървя. Разпределителната шапка ме разпредели в Слидерин. Три пъти „ура” за най-якия дом в целия Хогуортс. Всички говореха, че сме адски злобни, но това изобщо не беше вярно. Сигурно се бяхме събрали най-прекрасните магове на света.
Още от както стъпих на земята на замъка усърдно започнах да уча. Всички ми повтаряха, че съм голяма зубрачка, че не е трябвало да съм в Слидерин, а може би в Хафълпаф, но си слагах капаците на очите и изобщо не обръщах внимание на нито една нападка. Няма какво толкова да разкажа за годините в Хогуортс. Дано догодина да не е така. Все ми се ще да поема на някое приключение и да убия някой трол в гората. Но това се случваше само в най-нелепите ми сънища.
А сега малко за успеха ми. Нещо, което изключително много вълнува родителите ми. Бях отличничка, докато не поотраснах малко и не станах на почти 15 години, малко преди да завърша 4ти курс. Просто започнаха да ме вълнуват други неща, освен ученето и малко го поразкарах от свободното си време. Макар, че и все още продължавам да уча, не съм като преди. Определено успехът ми спадна драстично. Но тази година няма да е така. Да, пред всички ви заявявам, че ще изкарам годината с Изключителен. Е, поне се надявам да е така.
Почти с нетърпение очаквам да започне новата учебна година в Хогуортс, защото ми писна от Москва. Искам да видя необикновените си приятели. Макар и да не искам да си призная май ми липсват..?
--

Дом: Слидерин.
Пръчка: 26 см, сърцевина - косъм от вийла, подходяща за вълшебства.
Покровител: Базилиск.
Вреден навик: Пушa като строшен комин.

*извинете ме, че не съм следвала доста стриктно бланката.

**Джейн Харис** Вто Юли 19, 2011 10:47 am

Няма проблем, то там просто са с различни заглавия, иначе са същите нещата. Е, ти си знаеш, че си одобрена. ^^

**Аризона Робинс** Сря Юли 20, 2011 9:02 am

Записване за пети курс 936full-christina-ricci

-----------------------------------------------
THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------
Име: Аризона Робинс
Години: 15
Зодия: Стрелец
Кръв: Чистокръвна
Дом: Слидерин
-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------
Аризона е високо и стройно момиче, със снежно бяла кожа, на която алено червените и' устни изпъкват. А големите и' кафяви очи, подчертани от дългите и' мигли пленяват всеки от пръв поглед и я правят да изглежда още по- невинна. Косата и' черна, стига малко под раменете, обикновено я носи спусната.
На лявото си рамо и белег с формата на сърп, който носи още от малка. През зимата обожава да носи шапки, който много и' отиват. Старае се да изглежда по свой собствен, уникален начин. Слага грим само, когато е необходимо.
-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------

За другите тя е: странна, луда, за някой в добри смисъл, за други не; злобна, и дори крайна.
За себе си: най- уникалният и неповторим човек на света.
Е, да, самочувствие не и' липсва, може да говори за себе си с часове, без да и' омръзне. Освен самовлюбеноста която и' е малко в повече от полезното, Аризона е и много злопаметна и злобна, но само към хората, които не харесва, които са я наранили и които е запомнила с нещо лошо спрямо нея.
С приятелите си и хората, които харесва е съвсем различен човек, мила, добра, готова на всичко за тях.
В свободното си време обича да е с приятелите си и да се забавлява.
-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------
Израстнала в разбирателство и хармония, заедно с двамата си родители- англичанин и американка с див нрав, от който е наследила и своя. Понастоящем нямат точно установен адрес, тъй като постоянно пътуват до Америка и обратно. И двамата и' родители са чистокръвнии магьосници.
-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------
Родена е в Англия, но веднага след това родителите и' отпътуват за Америка, там тя прекарва първите седем години от живота си, като баща и' постоянно пътува и на много от пътуванията си отново до Англия я взима със себе си. Следващите три години живеят в Англия. И въпреки честите пътувания на родителите и' и местенето от единия континет на другия Аризона израства в хармония и разбирателство, има детство изпълнено с много прекрасни изживявания по време на тези пътувания от родината на баща и' до тази на майка и'.
Родителите и' не крият от нея, че е по- различна от другите деца и я подготвят за това, което и' предстои.
-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------
Не се страхува от нищо или поне така си мисли.
Има домашен любимец- куче, на име Пантуфи, който много обича.
Любимите и' цветове са червен, син, кафяв и зелен
Не обича да мързелува.
Слуша рок музика и свири на китара.
Друго любимо нейно занимание е да гледа филми, може и по цял ден.
Занимава се любителски с фотография.

**Джейн Харис** Чет Юли 21, 2011 3:15 pm

Кратичко, но си одобрена. Разпредели се.

**Лилия Ууп** Пет Юли 22, 2011 7:37 am

Записване за пети курс Scarlettjohanssonface

-----------------------------------------------

THE LEAST THEY EVER GAVE YOU

was the most you ever knew

-----------------------------------------------

Здравейте,
казвам се Лилия. Цялото ми е име е Лилия Ууп. Повечето приятели ми казват Лил,
защото просто мразя да ми казват Лили. Твърде лигаво е. Родена съм отдавна.
преди 15 години във Лондон. И двамата ми родителя са магьосници, тоест съм
чистокръвна.

-----------------------------------------------

WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT

who says you're not worth it

-----------------------------------------------

Не съм много
висока за възрастта си, само 1.65 см.,но има и по ниски хора от мен. Имам
права, руса коса, която не обичам да нося спусната. Очите ми не са много
големи, но не и твърде малки, но пък са сини със лек оттенък на кафявото. Това
е може би единственото нещо, което харесвам в себе си. Устните ми не са
идеални, но пък розовеещият оттенък, който имат ги прави хубави. Тялото ми е
съвсем нормално. Нито съм дебела, нито слаба. Е, мерките ми не са 90-60-90, но
пак си го харесвам. Обикновено избягвам да нося грим, само спирала и гланц. А
дрехите, в които най -често човек може да ме види облечена са дънки и
някакъв потник. Не обичам да нося поли, рокли, къси панталони,но понякога
ми се налага.

-----------------------------------------------

WHERE'S YOUR DIGNITY?

i think you've lost it...

-----------------------------------------------

Характер?! Не
мога да го определя точно. Сложен човек съм, в мен има толкова много чувства,
които ги е страх да излязат наяве. Да, не показвам чувствата си лесно и
определено не съм от онези лигли, които реват за щяло и нещяло. Обичам да бъда
директна и откровена със хората, за това може би, не всички ме харесват.
Чувствителна личност съм и много бързо се привързвам към дадено нещо. Лесно
можеш да ме спечелиш за приятел, но и лесно можеш да ме изгубиш. Винаги ще се
опитам да помогна на даден човек, ако мога естествено. Обичам цветята,
музиката, фотографията, приятелите си и като всяко момиче, си падам и по
модата. Не клюкаря, пък и мразя клюките, лъжите и лицемерите. Лесно си сменям
мненията и настроенията и съм голям инат. Реша ли да направя нещо, не се спирам
докато не го постигна. През свободното си време обичам да снимам, няма значение
какво. Също така и да се забавлявам с приятели, макар да не са ми останали
много.

-----------------------------------------------

YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER

cuz she's got nowhere to go

-----------------------------------------------

Семейството ми е
невероятно. Майка ми и баща ми са чистокръвни магьосници, които работят във
Министерството. Родът на майка ми е древен. Още пра,пра,пра,пра дядо ми и баба
ми са били магьосници и са завършили Хогуортс. А баща ми?! Е той и неговите
родители са магьосници. Нямам братя или сестри и съм доста самотна на моменти.
Но пък съм близка със родителите си, които ме разбират и подкрепят. Майка ми е
родена във Париж и е завършила Бобатон, а баща ми е роден в Сидни и е завършил
Дурмщранг. Запознали се във Министерството и след няколко месеца се оженили. А
след една година съм се появила аз.

-----------------------------------------------

WE'RE THE NOW GENERATION

we are the generation now

-----------------------------------------------

Както казах,
родена съм в Лондон. Родила съм се две седмици преди датата, на която е
трябвало. Семейството ми не е от на - богатите, но пък винаги са имали пари за
моите глупави прищявки. Като малка обожавах да си играя с коли. Колкото и
странно да звучи, това ми беше страстта. Имах много приятели от квартала, пък и от другите улици. Мисля, че бях послушно дете. Никога не съм искала много, освен онези малки колички. Бях ги събрала всичките, но ги дарих на сиропиталището, когато получих писмото си за Хогуортс. Как разбрах, че съм магьосница ли? Беше странно, поне аз се чувствах много странно. Спомням си този ден, все едно беше вчера. Слънцето печеше ярко и бяха минали две седмици от рожденият ми ден. Точно бях навършила 7 и бяхме отишли на гости на баба и дядо в покрайнините на Лондон. Бяха ме изкарали навън да си играя, но аз застанах под прозореца и ги подслушвах:

- Е, писмото пристигнали? - Баба ми, беше облечена в обичайните си рокли, тази беше червена и беше седнала на креслото. Гледаше картината на стената, но говореше на майка ми, която беше зад гърба и.:
- Не. Нищо, но.. може би, тя не е като нас. - Майката ми го каза предпазливо, усещаше се страх в гласа и. Когато баба чу тези думи тя скочи на крака и се обърна към родителите ми:
- Тя е магьосница! Не е възможно да не е. - Краката ми се подкосиха. Знаех какво имаха впредвид, седнах на земята, защото загубих равновесие. Разтърсих глава и се надигнах отново. Когато погледнах вече баща ми и майка ми седяха срещу баба и дядо:
- Може би, тя няма да е.. - Баща ми спря. Баба го беше изгледала остро, със онзи поглед, който казва " Не си и помисляй да го казваш " .

- Тя е магьосница. В кръвта и е. Просто още не е открила силата си. - Баба ми почти извика, след което картината на стената помръдна. По точно, хората в картината мръднаха. Аз се подхлъзнах, паднах и си ударих главата. След секунди родителите ми вече бяха при мен. Поседяхме още няколко часа, в мълчание, след което си тръгнахме. В колата родителите ми не говореха. Аз бях на задната седалка и гледах дърветата покрай които минавахме. Чантата на майка ми беше на задната седалка до мен. Погледнах я и без много да мисля я отворих. Отвътре извадих нещо дълго и кафяво. Беше пръчката и. Размахах я и на седалката поникна малко цветенце. Изахках. Родителите ми се обърнаха и баща ми заби спирачки. Когато се прибрахме получих писмото си. Нашите бяха толкова радостни, а баба и дядо - двойно повече. Подготовката за първата ми година премина бързо. Купихме набързо всичко, защото не оставаше много време до началото на учебната година. Дори татко ме научи на една магия. Когато отидох в Хогуортс всичко ми беше непознато. Хората също. Първата ми година премина нормално. Нямах провинение и се опитвах да не бия на очи. Открих нови приятели, но загубих стари, които не бяха магьосници. Втората ми година мина също безпроблемно. Знаех много повече магии от преди и бях уверена в себе си и способностите ми. Семейството ми беше гордо с мен.

-----------------------------------------------

TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW

-----------------------------------------------

Имам прилеп, който се казва Норм.

Любимите ми светове са жълто и зелено.
Слушам всякакъв вид музика.
Страх ме е от змии.
Обожавам водата.
Добра съм в рисуването и пеенето.
Мога да свиря на пиано.
Не се разделям с фотоапарата си.

incredible. Пет Юли 22, 2011 7:10 pm

THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------

Когато се роди всеки човек бива именуван някак си. Познавам доста хора с еднакви имена, но не и такъв с моето. Харесвам името си – Микейла Ариана Спаркс. На-често ме наричат Мики и Майки. Някои ме наричат Спаркси, дори понякога Ари, Арина или Ариана.
На петнадесет години съм. Родена съм и съм израстнала в Лондон, ала нито майка ми, нито баща ми са англичани. Нечистокръвна съм, защото баща ми е мъгъл.

-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------

Не се определям като голяма хубавица, въпреки че чувам коментари в точно обратния смисъл. Имам своите недостатъци, както всеки човек.
Имам кестенява коса с дължина до под раменете. Променя оттенъка си според светлината. Принципно е на масури, но я изправям. Често я връзвам на опашка, за да не ми пречи. Имам навика да си играя с нея, когато ми е скучно. Очите ми са с шоколадов цвят, както често обичам да казвам. Казвали са ми, че имам много топъл и нежен поглед.
Устните ми са светло-розови, подчертавам ги с малко гланц. Почти винаги са разтеглени в заразителна и чаровна усмивка. Това е и нещото, което най-много харесвам в себе си. Обожавам да се смея, а и да разсмивам хората от обкръжението си.
Цвета на кожата ми не е блед, макар доста хора да казват че е. Ще кажете, че може би трябва да им повярвам, защото аз не мога да се погледна отстрани?! Е, да, ама аз не вярвам в това и предпочитам да определям кожата си като обсипана със слънчеви лъчи. Висока съм около 1.65. Често ми казват, че съм ниска, но според мен това не е вярно. Тежа, да кажем 53кг., което според мен си е нормално за 15 годишно момиче. Не се ограничавам в яденето, но тичам веднъж дневно, без значение кога. По тялото си нямам никакъв пиърсинг, като изключим ушите. Нямам и татуровки, въпреки че винаги съм искала да си направя.
Относно начина ми на обличане, не че е нещо особено и има какво толкова да се каже; определям се като едно доста ярко петно в обществото. Когато става въпрос за собствен избор на дрехи, обличам първото, което хвана от гардероба си. Вярно, резултата не винаги е успешен, но ако си придаваш вид, че е нарочно, никой няма да ти се смее. Не обичам да се гримирам, да нося високи обувки и официални рокли, но когато се изисква правя изключения.

-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------

Характера е може би нещото, което харесвам в себе си и в което не намирам много недостатъци. Като цяло е като на две личности и ми е наистина много трудно да реша нещо. Но се справям някак, все пак – принудена съм да живея цял живот с него. Всички ми казват, че характера ми е доста чудат и странен.
Обикновено съм доста благ и уравновесен човек, който не е лесно да ядосаш, но когато това стане – да не си ми насреща. За сметка на това приемам и давам всякакви щури идеи, които водят до не-малко неприятности.
Принципно съм наблюдателна личност, но има мигове, в които съм доста разсеяна. Инат съм, голям при това. Упорита съм и когато си наумя нещо го правя. Изказвам гласно мнението си и го отстоявам независимо от всичко, с което си навличам гнева на доста хора. Не обичам да ми казват какво и как да направя, приемам съвети и критики, но толкова. Животът си е мой, аз решавам. Човек се учи от грешките си, нали така?! Ако сбъркам, втори път същата грешка няма да направя. Гледам да стоя надалеч от скандалите, но някак не ми се удава. Често се оказвам на подходящото място, в неподходящото време. Смятам, че имам чувство за хумор, но не аз съм тази, което може да го потвърди със сигурност.
Обичам да уча и се старая да имам добри оценки, но в рамките на нормалното. Когато времето е хубаво предпочитам да изляза навън, пред това да се заема с тонове домашно, които мога да напиша и по-късно. Не мисля, че се страхувам от нещо. Не, не казвам, че съм безстрашна, но просто все още не съм открила нещо, от което си заслужава да ме е страх.
В обобщение на всичко изказано по-горе, можем да кажем, че съм приятелски настроено, леко чудато и щуро момиче.

-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------

Майка ми произлиза от древен род, на който посмъртно не мога да запомня името или каквото и да било от историята, и е французойка. Учила е в Бобатон, както всички момичета от семейството й. Баща ми пък е италианец и няма магически способности.
Запознали са се в Лондон, докато са били там по работа. Разменили са си координатите, но така и не се видяли.. До следващата им среща, отново в този град, няколко месеца по-късно. Решили, че е съдба и седмица по-късно, всеки с куфарите си – та в Лондон, и ето ви го семейство Спаркс. После съм се появила аз и прочее, и прочее.
Родителите ми са хората, които обичам повече от всичко на света! Дали са ми безрезервната си любов и продължават да го правят независимо от действията ми.

-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------

Родена съм в Лондон, в началото на лятото. Може би затова дори през зимата ми е топло. Както и да е. Разказах как са се запознали родителите ми и повечето важни неща за себе си. Сега мисля, че е време да кажа с какво съм се сблъскала през досегашния си живот, който не е особено дълъг.
Израстнала съм в просторна къща, сред миризмата на боя, защото виждате ли – баща ми е художник. Всъщност, майка ми и баща ми са тотално различни. Единственото общо между тях съм аз. Ноо знаете какво казват – противоположностите се привличат. Та, по същество.
Живея сред неизброимо количство любов... и крясъци. Да, родителите ми постоянно се карат за нещо, но бързо се сдобряват, а след няколко секунди вече спорят за нещо различно. Но по отношение на моя милост те са единодушни и ме възпитават по начина, който смятат че е най правилният. А именно: да се извинявам, когато съм виновна; да казвам “моля” и “благодаря”, когато трябва; основни мерки за безопасност и други неща.
Още когато съм била малка са ми казали, че майка ми е магьосница, но доскоро не го разбирах. Родителите ми били наясно, че може и да не стана магьосница, но изобщо не се притеснявали от това. Даже били донякъде щастливи. На партито послучай седмия си рожден ден разбрах, че имам магически способности. Майка ми и баща ми разбраха едва когато успяха да дотичат от предния двор на къщата, до задния. Всички бяха впечатлени от оранжевата прическа на леля ми, но не и тя самата. След като върнахме предишния й вид, тя се зарадва, че ще съм магьосница.
Малко преди да стана на единадесет години, вкъщи започнаха разговори и планове как ще ме изпратят да уча в Бобатон. Скоро дядо ми – най-старият жив магьосник от рода на майка ми, много се разочарова от мен. Предполагам се досетихте защо, но все пак ще кажа, за тези които не са се сетили. След 11 тия ми рожден ден получих писмо от Хогуортс, в което пишеше, че съм приета. Аз реших да отида там, а не в Бобатон, което доста разгневи моите пра-родители. Все пак бях изпратена от всичките си близки до влака, който ме отведе до Хогуортс.
В училището се научих на много неща, осъзнах какво харесвам – какво не и намерих много приятели. Тази година ще ми е пета и много се вълнувам, и нямам търпение да видя старите си приятели, както и да се запозная с нови.

-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------

* Не понасям паяци, змии и всякакви такива пълзящи влечуги и насекоми. Не ме е страх от тях, по скоро гнус или нещо от този род. Не мога да го обясня какво е, но не ги понасям.
* Обичам да мечтая и да пътувам. Обичам и да съм сред природата. Също така и да чета, да спортувам и да слушам музика. Предпочитам нещо по-мелодично от хардрока и тем-подобни стилове. Харесвам песни със смислен текст, който те кара да се замислиш.
* Вегетарианка съм, но ям риба.
* Обожавам жълтия цвят.
* Винаги съм искала сестра или брат, но за съжаление съм единствено дете.

**Джейн Харис** Нед Юли 24, 2011 2:11 pm

Одобрени сте.
Разпределете се!

Sponsored content

Записване за пети курс

Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс

Mikayla Sparks

Re: Записване за пети курс

Re: Записване за пети курс