Добре дошли на мястото където, ако не вярвате в магията, то ние ще ви накараме да повярвате. Вече нищо няма да е такова каквото изглежда, защото ще приемeтe факта, че приказките са реалност и тук въображението е без финална права.
Записване за Пети курс
2 posters
Страница 1 от 1
Записване за Пети курс
Важно:
В Бобатон няма да има други курсове за сега. Всички момичета ще стартират от пети курс и ще завършат в седми. Ако искате да бъдете ученичка на Бобатон попълнете следната бланка и пуснете героя си в тази тема.
~~~
Линк към бланка за създаване на герой
В Бобатон няма да има други курсове за сега. Всички момичета ще стартират от пети курс и ще завършат в седми. Ако искате да бъдете ученичка на Бобатон попълнете следната бланка и пуснете героя си в тази тема.
~~~
Линк към бланка за създаване на герой
Re: Записване за Пети курс
-----------------------------------------------
THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------
Сара Далмън. Името, от което много хора хора се боят. Да, това съм аз. Мразя да ми викат с цяло име, затова предпочитам Ес или Еси ... всичко без Сара.
Родена съм в Ню Йорк и съм на 15. Ужасна възраст, знам.. Но нека продължим. Чистокръвна съм, което е едно от нещата, с които се гордея.
-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------
Външния ми вид не е от най-типичните за едно момиче, учещо в Бобатон. Не съм от онези лигли, които всеки ден ходят с розови дрешки и маркови ботушки. По скоро съм от типа "лошото момиче" с черни дрехи, кожено яке и опушен грим.
Косата ми е дълга почти до кръста, боядисана в русо. Е, сега е в русо, но попринцип често сменям цветовете, когато ми омръзнат. В лице, приличам по-скоро на 16-17 годишна заради тъмния грим, който страхотно контрастира със океанско-сините ми очи и снежно бялата ми кожа. Носът ми не е малък, но не е и огромен... един тип "средно положение". Устните ми са тънки и това може би е единственото нещо, което мразя в себе си. Когато гледам плътните устни на другите, ми се иска и моите да бяха такива. Но въпреки това си ги харесвам.
Висока съм към 1,65 и тежа 46 кг. Хъм, дали не съм прекалено дебела? Както и да е, нека продължа нататък.
-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------
Нагла, самовлюбена, подла, горделива... трудно е да избера коя дума най-точно ме описва. Или поне другите ме описват с тези думи. Но няма да крия, наистина не съм от най-приятелско настроените хора. Труден характер съм и почти никой не ме понася, освен майка ми и приятелите ми. Всъщност ще е по-добре да ги нарека познати, тъй като не бих казала, че са истински приятели. Те са от типа " Хей, нека бъдем приятели, защото ти си известна, а и аз искам да бъда."
Но разбира се, нека подчертая, че имам и добри страни... добре де, тя е само една. Единственото "приятно" нещо при мен е, че ако поискам мога да оправя настроението на всеки. Няма значение дали е най-големия веселяк или е най-тъжния човек на света, с малко усмивка и мили думи, той започва да ми вярва и ме мисли за някой бъдещ приятел. Но това го правех когато бях на 7, оттогава не съм се опитвала да развеселявам някого, освен ако не е момче или някой, който ми трябва за дадена цел.
Мразя лигли, хора без собствено мнение и правилата. Не ми харесва някой да ме ограничава, но когато учиш в Бобатон нямаш особен избор, освен да се подчиниш. Често привличам доста негативни коментари по мой адрес, но аз никога не съм се интересувала от мнението на другите.
-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------
Майка ми е единственият човек, на който държа и който обичам ужасно много. Винаги ме е подкрепяла и ми е била опора, когато имам нужда. За разлика от нея, баща ми е човекът, който не искам да виждам никога повече. Защо ли? Защото остави мен и майка ми заради любовницата му, която всъщност е с 5 години по-голяма от мен. За жалост баща ми е твърде заблуден, за да осъзнае, че тя го използва и всъщност никога не го е обичала.
Все пак мога да съм благодарна, че и двамата са чистокръвни. Родът на майка ми всъщност е много древен, произлизащ някъде от най-северните части на Русия. Може би това, че някой са останали да живеят там, е причината да не съм особено близка с никой от рода.
-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------
Родена съм на 8 юли в Ню Йорк. Всъщност през целия си живот съм живяла там. От малка бях засипвана с подаръци и грижи,но родителите ми никога не са допускали да стана прекалено глезена. Често ми споменаваха, че съм магьосница и ме учиха на някой дребни магиики. Така още от 5-годишна възраст си бях поставила за цел да вляза в магическо училище.
Те ме възпитаха никога да не показвам слабите си страни и да държа хората по-далеч от мен, за да не ме наранят. Като малка това ми се струваха пълни глупости. След няколко години обаче осъзнах колко прави са били, когато усетих болката от липсата на баща ми, който вече бе заминал в Европа с младата си любовница. Това беше първият път, когато усетих горчивия вкус на живота.. и също последен. Оттогава станах по-голяма егоистка и се научих как да се държа ледено с хората. Майка ми се гордееше с мен, защото смяташе, че така ще оцелея в жестокия свят, когато стане време да заживея сама.
След няколко години получих и писмото от Бобатон. Това бе един от най-щастливите ми дни, въпреки че се опитвах да се държа като момиче, което е било сигурно, че ще го приемат.
Още първите седмици в новото училище показах, че освен гадна и хаплива, мога да бъда много прилежна и послушна. Добре де, поне с учителите беше така. С другите ученички си запазих леденото отношение, за да бъда сигурна, че никоя от тях няма да посмее да си има работа с мен. Отначало ме мислеха за зубрачка, понеже си учих прилежно уроците, но няколко хапливи забележки и злобни погледи
промениха отношението им.
-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------
~Най-големият ми страх са височините. Не знам защо, но всеки път щом погледна от някой прозореца усещам как след малко ще падна и бързо се отдръпвам. Странно, а? За щастие това е единственият ми страх.
~ Обичам да пея. Това е начина, по който изразявам яростта си или радостта си. Всички ми казват, че мога да пея, но аз все още се притеснявам и затова пея само когато съм сама.
~ Обожавам черно. Почти всичките ми дрехи са в черно.. има и няколко в сиво. Дори в Ню Йорк , стаята ми беше черна с няколко бели орнаменти по стените.
~ Обожавам лукса. Това е една от причините, да съм в това училище.[b]
THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------
Сара Далмън. Името, от което много хора хора се боят. Да, това съм аз. Мразя да ми викат с цяло име, затова предпочитам Ес или Еси ... всичко без Сара.
Родена съм в Ню Йорк и съм на 15. Ужасна възраст, знам.. Но нека продължим. Чистокръвна съм, което е едно от нещата, с които се гордея.
-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------
Външния ми вид не е от най-типичните за едно момиче, учещо в Бобатон. Не съм от онези лигли, които всеки ден ходят с розови дрешки и маркови ботушки. По скоро съм от типа "лошото момиче" с черни дрехи, кожено яке и опушен грим.
Косата ми е дълга почти до кръста, боядисана в русо. Е, сега е в русо, но попринцип често сменям цветовете, когато ми омръзнат. В лице, приличам по-скоро на 16-17 годишна заради тъмния грим, който страхотно контрастира със океанско-сините ми очи и снежно бялата ми кожа. Носът ми не е малък, но не е и огромен... един тип "средно положение". Устните ми са тънки и това може би е единственото нещо, което мразя в себе си. Когато гледам плътните устни на другите, ми се иска и моите да бяха такива. Но въпреки това си ги харесвам.
Висока съм към 1,65 и тежа 46 кг. Хъм, дали не съм прекалено дебела? Както и да е, нека продължа нататък.
-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------
Нагла, самовлюбена, подла, горделива... трудно е да избера коя дума най-точно ме описва. Или поне другите ме описват с тези думи. Но няма да крия, наистина не съм от най-приятелско настроените хора. Труден характер съм и почти никой не ме понася, освен майка ми и приятелите ми. Всъщност ще е по-добре да ги нарека познати, тъй като не бих казала, че са истински приятели. Те са от типа " Хей, нека бъдем приятели, защото ти си известна, а и аз искам да бъда."
Но разбира се, нека подчертая, че имам и добри страни... добре де, тя е само една. Единственото "приятно" нещо при мен е, че ако поискам мога да оправя настроението на всеки. Няма значение дали е най-големия веселяк или е най-тъжния човек на света, с малко усмивка и мили думи, той започва да ми вярва и ме мисли за някой бъдещ приятел. Но това го правех когато бях на 7, оттогава не съм се опитвала да развеселявам някого, освен ако не е момче или някой, който ми трябва за дадена цел.
Мразя лигли, хора без собствено мнение и правилата. Не ми харесва някой да ме ограничава, но когато учиш в Бобатон нямаш особен избор, освен да се подчиниш. Често привличам доста негативни коментари по мой адрес, но аз никога не съм се интересувала от мнението на другите.
-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------
Майка ми е единственият човек, на който държа и който обичам ужасно много. Винаги ме е подкрепяла и ми е била опора, когато имам нужда. За разлика от нея, баща ми е човекът, който не искам да виждам никога повече. Защо ли? Защото остави мен и майка ми заради любовницата му, която всъщност е с 5 години по-голяма от мен. За жалост баща ми е твърде заблуден, за да осъзнае, че тя го използва и всъщност никога не го е обичала.
Все пак мога да съм благодарна, че и двамата са чистокръвни. Родът на майка ми всъщност е много древен, произлизащ някъде от най-северните части на Русия. Може би това, че някой са останали да живеят там, е причината да не съм особено близка с никой от рода.
-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------
Родена съм на 8 юли в Ню Йорк. Всъщност през целия си живот съм живяла там. От малка бях засипвана с подаръци и грижи,но родителите ми никога не са допускали да стана прекалено глезена. Често ми споменаваха, че съм магьосница и ме учиха на някой дребни магиики. Така още от 5-годишна възраст си бях поставила за цел да вляза в магическо училище.
Те ме възпитаха никога да не показвам слабите си страни и да държа хората по-далеч от мен, за да не ме наранят. Като малка това ми се струваха пълни глупости. След няколко години обаче осъзнах колко прави са били, когато усетих болката от липсата на баща ми, който вече бе заминал в Европа с младата си любовница. Това беше първият път, когато усетих горчивия вкус на живота.. и също последен. Оттогава станах по-голяма егоистка и се научих как да се държа ледено с хората. Майка ми се гордееше с мен, защото смяташе, че така ще оцелея в жестокия свят, когато стане време да заживея сама.
След няколко години получих и писмото от Бобатон. Това бе един от най-щастливите ми дни, въпреки че се опитвах да се държа като момиче, което е било сигурно, че ще го приемат.
Още първите седмици в новото училище показах, че освен гадна и хаплива, мога да бъда много прилежна и послушна. Добре де, поне с учителите беше така. С другите ученички си запазих леденото отношение, за да бъда сигурна, че никоя от тях няма да посмее да си има работа с мен. Отначало ме мислеха за зубрачка, понеже си учих прилежно уроците, но няколко хапливи забележки и злобни погледи
промениха отношението им.
-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------
~Най-големият ми страх са височините. Не знам защо, но всеки път щом погледна от някой прозореца усещам как след малко ще падна и бързо се отдръпвам. Странно, а? За щастие това е единственият ми страх.
~ Обичам да пея. Това е начина, по който изразявам яростта си или радостта си. Всички ми казват, че мога да пея, но аз все още се притеснявам и затова пея само когато съм сама.
~ Обожавам черно. Почти всичките ми дрехи са в черно.. има и няколко в сиво. Дори в Ню Йорк , стаята ми беше черна с няколко бели орнаменти по стените.
~ Обожавам лукса. Това е една от причините, да съм в това училище.[b]
Последната промяна е направена от Сара Далмън на Нед Юли 24, 2011 5:15 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сара Далмън- Име на героя : Сара Далмън
Длъжност : -
Брой мнения : 7
Join date : 19.07.2011
Re: Записване за Пети курс
Добре дошла в Бобатон :] Не е нужно да правиш тест за разпределение, ти си типичната бунтарка от дом Франсис.
Similar topics
» Записване за пети курс
» Записване за трети курс
» Записване за четвърти курс
» Записване за библиотеката
» Записване за възрастни
» Записване за трети курс
» Записване за четвърти курс
» Записване за библиотеката
» Записване за възрастни
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|