Добре дошли на мястото където, ако не вярвате в магията, то ние ще ви накараме да повярвате. Вече нищо няма да е такова каквото изглежда, защото ще приемeтe факта, че приказките са реалност и тук въображението е без финална права.


Записване за преподавател

Go down

Записване за преподавател

Писане  Джейн Харис on Съб Юли 16, 2011 10:55 pm

Ако искате да сте преподавател в Хогуортс, можете да пуснете героя си тук, водейки се по бланката за създаване на герой. Преподавателите са от 25-годишни нагоре!
Не е нужно да пишете кой предмет искате да заемете - след като ви одобрим, можете да кандидатствате в темата "Кандидатури". :]

_________________

Some days I'm a super bitch
Up to my old tricks but it won't last forever
Next day I'm your super girl
Out to save the world and it keeps gettin' better.
avatar
Джейн Харис
the dark princess.
the dark princess.

Име на героя : Джейн Харис
Длъжност : Директор на Хогуортс, преподавател по ЗСЧИ и Астрономия, ръководител на дом Слидерин
Брой мнения : 94
Join date : 14.07.2011

Вижте профила на потребителя http://paris-magic.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Деметра Изида-Браун on Вто Юли 19, 2011 8:39 am

Деметра Изида-Браун
(Деметра - гръцката богиня, пазителка на брака; Изида - древноегипетска богиня на магията на живота и семейството, брака, възкресявала мъртвите; Браун - идва от англ. "brown", което означава "кафяв")



Години: 25.
Зодия: Риби.
Рожденна дата: 18.03.1985 година.
Местожителство: Лондон, Англия.
Кръв: Лилава Нечистокръвна.
--

Характер: Естествено, на пръв поглед изглеждам доста надъхана и самоуверена. Ако ме огледате по-добре, ще видите, че съм целеустремена и решителна. А опознаете ли ме по-добре, виждате, че мога да съм безмилостна и безпощадна.
Характерът ми разбира се е доста гаден. Не го харесвам, но той част от мен и не мога да го пренебрегвам. В никакъв случай не пренебрегвам себе си, егоцентризма е в кръвта ми. Обичам да съм център на внимание и в повечето случаи се получава така. Целеустремена съм. Знам си принципите и целите и винаги ги следвам, докато не ги хвана. Никога не се отказвам. Знам какво искам и знам, че мога да го постигна. Както се казва също съм и цапната в устата. Казвам всичко, което мисля - добро или лошо, без да ме интересува от последствията. Доста импулсивна съм също. Човек на мига. Мога да знам, че ще умра на другия ден, но пак ще се забавлявам с цялата ми същност. Обичам живота и съм се вкопчила и с двете си ръце в него. Не обичам да се замислям за лошите неща. Просто минавам като кон с капаци покрай тях и се правя, че не съществуват. Естествено, всезнайка съм. Никой не може да ме надприказва или пък да спори с мен, защото изваждам ужасни аргументи, за които опонентът ми дори и не е предполагал. Едно от хубавите ми качества е, че обичам приятелите си, макар и те да се броят на пръсти. Бих дала много за тях, въпреки, че съм егоцентричка по душа. Доста злопаметна и отмъстителна натура съм. Когато някой ми направи мръсно, рано или късно си получава заслуженото. Много от обкръжението ми мислят тези черти за лоши, но аз смятам, че точно те ме правят по-силна емоционално.

Външен вид: Имам снежно бяло, слабо лице, с добре очертани скули. Очите ми са големи и сини, заобиколени от дълги, гъсти и черни мигли. Носът ми определено не е чип, не е и остър. Не мога да го опиша, странно. Долната ми устна е малко по-голяма от долната, но пък и двете допълват перфектно англеското ми лице с плътността си и розовия си цвят. Винаги с гримирам, слагам доста силен и тъмен грим, харесва ми. Опитвам се да изглеждам малко по-екстравагантна. Косата ми е дълга и гарваново черна. Често си правя различни прически. Висока съм и слаба. Облеклото ми е доста разнообразно. Винаги мога да изненадам някого със шантавите си дрехи и съчетания на цветове.

История: Кривата ми усмивка се появява на 18 март, преди 25 години. Израснала съм в добро мъгълско семейство, в което никога не съм подозирала, че съществува нещо, наречено магия. Майка ми, Изида, избрала да се казвам така, тъй като баба ми се казвала Деметра. За жалост нямах възможността да се запозная с нея, тъй като починала малко преди аз да се родя. Винаги съм била доста любознателна и любопитна личност. В училище винаги имах доста силни оценки, но предметът химия ми беше най-любим. Смятах това за магия - да съединяваш различни елементи и да ги превръщаш в други, коренно различни. Разбрах за магията, когато един път в час по биология трябваше да правим дисекция на мишки. Естествено, не исках да правя подобно нещо и бях много ядосана на преподавателката. Когато започна да изважда клетите животинки от един дървен сандък той просто излетя от ръцете й прелетя през прозореца. Вместо в сандъка, всички бяха зяпнали в мен, защото бях се изправила на чина си и като в транс говорех разни думи, които никой не разбираше. Тогава се наложи майка ми и баща ми да ме отведат в интернат, доста далеч от Лондон. Когато станах на 11 получих писмото си от Хогуортс и естествено заминах. Там бяха доста шеметни години, но едва ли сега ми се разказва.
След като завърших започнах да уча, исках да стана преподавателка по Трансфигурация, тъй като предметът се беше превърнал в един от любимите ми през времето докато учех в Хогуортс. И докато учех работех като чиновничка в министерството на Магията. Сега пускам кандидатурата си, с надеждата да ме приемат...
--

Пост: преподавател по Трнасфигурация.
Пръчка: 27 см, косъм от вийла, подходяща за вълшебства и трансфигурации.
Снимки: 1. 2.3.4.5.6.7.

avatar
Деметра Изида-Браун

Име на героя : Деметра Изида-Браун
Длъжност : преподавател по Трансфигурация, ръководител на дом Грифиндор
Брой мнения : 7
Join date : 19.07.2011
Местожителство : Лондон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Джейн Харис on Вто Юли 19, 2011 10:49 am

Одобрена си. Можеш все пак да пишеш в кандидатурите. :]

_________________

Some days I'm a super bitch
Up to my old tricks but it won't last forever
Next day I'm your super girl
Out to save the world and it keeps gettin' better.
avatar
Джейн Харис
the dark princess.
the dark princess.

Име на героя : Джейн Харис
Длъжност : Директор на Хогуортс, преподавател по ЗСЧИ и Астрономия, ръководител на дом Слидерин
Брой мнения : 94
Join date : 14.07.2011

Вижте профила на потребителя http://paris-magic.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Айлин Хигинс on Сря Юли 20, 2011 7:47 pm



-----------------------------------------------
THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------
За Айлин имената са нещо важно. Нейното винаги си го е харесвала. От малка смятала, че звучи добре.
Aйлин Изабел Хигинс е пълното й име, но предпочита да се представя просто като Айлин. Наричат я Али, Лин или Бела. Родена е на 25 август във Франция, макар да е ирландка. На 26 години е.Тя е мъгълокръвна, но Бела не обръща голямо внимание, на това, защото според нея не е от голямо значение. Е, разбира се мрази да я наричат мътнород.

-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------
За Айлин външния вид не е всичко. Макар да знае, че има доста недостатъци тя се харесва, а и получава комплименти за външноста си.
Бела има красиви зелени очи, които наистина харесва. Все пак зеленото е нейния любим цвят. Миглите и са дълги, гъсти и извити. Има буйна ярко червена коса, която е вълниста. Али често я изправя или я връзва на две плитки. Косата й стига някъде до плешките й. Има прав бретон. Устните й са плътни и бледи. Съвсем светло розови. Когато се усмихне придобива много детско излъчване, заради бузките си. Носът й е тъничък.
Айлин не е много висока. Или поне тя така казва. Иначе е около 1.70 с тегло около 55кг.

-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------
Айлин наистина мило и добросърдечно момиче. Най-лошото й качество е че лесно избухва, при това доста често. И трудно се успокоява. Иначе е добра, мила, възпитана...Забавна е и обича да се смее. Не я свърта на едно място. Просто е луда глава. Веселячка е.
За приятелите си е готова да направи всичко. Често е откровенна до болка. Не обича глупавите шеги и обидите. Дори и да са по адрес на на някой, който и тя не харесва. Предпочите това да си го казва на ум. Не че си мери приказките. Просто не иска да се забърква в неприятностите. Много е любопитна и настойчива. Може да пази тайна. Донякъде може да се каже и че е ученолюбива.
Страшно е натърпелива и мрази да чака. Това не значи, че е разглезена принцеска.. Просто цени времето и не обича да го губи.

-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------
Родителите й са Тара и Джордж Хигинс. Ирландци са и са мъгъли. Тя има и брат, но в момента не знае къде се намира, защото пътува. Майка й и баща й са шокирани от идеята за магии, за това Айлин на трябва да ги лъже, че отива да учи в нещо като пансион.
Иначе ги обича и се разбират. С радост си спомня за времената, когато са ходели на разходки в парковете. С брат си не се разбирала много добре. Както си е реда между брат и сестра постояно се карали, но все пак се обичали. Често са си крещяли глупости като ''Мразя те!'', ''Не искам да те виждам повече''..Но все пак е нормално.

-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------
Родена е в Париж, макар да е изцяло ирландка. През живота си не е пътувала много. Но все пак има наистина страхотно детство. След като започва училище има малко проблеми с другите деца. Тогава започва да усеща, че тя всъщност е различна. Странни неща се случвам покрай нея и решава да сподели с родителите си с надеждата, че те могат да й помогнат.
След като открива, че родителите й не знаят за никакви магически способности Лин е много учудена и решава, че просто нещо се е объркала. На 11 получава писмото си от Хогуортс.. Споделя с родителите си, които отново мислят, че си измисля. За това Айлин просто казва, че отива да учи в пансион. Родителите й я закарват на гарата Кингс Крис и от там започва нейното приключение.
Естествено има проблеми с минавато през стената за да отиде на Перон 9 ¾ . Също отнема време и докато се впише в обстановката и намери приятели, но и това се случва. Започва да й се отдава летенето и когато учи втора година започва да играе и Куидич. Като гончия.
Във Хогуортс Айлин няма никакви проблеми. Общо взето страни от такива, а и докато е учила там е нямало много. След като завършва се чуди какво да прави. Отива в мъгълския свят и поживява там няколко години, но решава, че след като е дарена с такива дарби трябва да е на място, където може да ги използва. За това решава да се върне обратно в Хогуортс и да преподава, за да може да предаде опита си на младите магьосници.

-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------

Има сова на име Адолф.
Пръчката й е 22 см., абаносово дърво със сърцевина косми от еднорог.
Любимия и цвят е зеления, но харесва и синьото.
avatar
Айлин Хигинс

Име на героя : Айлин Изабел Хигинс
Длъжност : Преподавател
Брой мнения : 2
Join date : 18.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Джейн Харис on Чет Юли 21, 2011 3:20 pm

Супер, пиши в кандидатурите кой предмет искаш да поемеш.

_________________

Some days I'm a super bitch
Up to my old tricks but it won't last forever
Next day I'm your super girl
Out to save the world and it keeps gettin' better.
avatar
Джейн Харис
the dark princess.
the dark princess.

Име на героя : Джейн Харис
Длъжност : Директор на Хогуортс, преподавател по ЗСЧИ и Астрономия, ръководител на дом Слидерин
Брой мнения : 94
Join date : 14.07.2011

Вижте профила на потребителя http://paris-magic.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Дерек Хол on Пет Юли 22, 2011 6:52 am

Име: Дорман Терън(ако може и потребителското ми име да промените така)

Снимка: Аватара и Подписа

Години: 31

Рожденна дата: 14 Юли 1980 год.

Местожителство: Лондон

Кръв: Нечистокръвен

Характер: Дорман е човек на предизвикателствата. Обича да се хвали и е горд със себе си за всичко постигнато и направено през живота му до днес. Смята, че ключът към душата на един човек са очите. Те не могат да скрият нищо, свързано с дадения човек, независимо дали то е добро или не. Обича да се занимава с деца, спорт, животни и книги. Последното е и едно от хобитата му. През свободното си време обича да се разхожда някъде из планината и да чете някоя от любимите си книги(които са доста). Приятелството за него е от огромно значение. Вярва в истинското приятелство и държи на всеки един свой приятел по определен за него начин. Очаква от всеки такъв да е верен и да бъде искрен с него, защото единственото нещо, което не би простил никога е лъжата. Мрази я най-много от всичко. Предимно се води един огромен реалист, но има редки случаи, когато се паникьоства и почва да мисли мрачно. Тогава се превръща в песимист. Винаги може да бъде и по-добре, затова не липсват и редките случаи на оптимизъм. Обича по-тъмните цветове, макар че любимият му е оранжевото. Предпочита домашния уют пред шумната компания, но не винаги. Зависи от хората, с които е. Все още търси любовта на живота си.

Описание: Главата му е кръгла с ясно изразено чело. Има горе-долу къса тъмнокестенява коса, която пусната по-дълга се превръща в чуплива и дори - къдрава. По лицето си има съвсем лек тен.
Очите! Много хора биха казали, че именно те са неговия чар, защото са кристално чисти, без грам вода в тях и съвсем леко дръпнати. Зеницата в тях е с тъмнокафяв цвят. По краищата на слънце се забелязва съвсем лек рижав оттенък. Висок е около един метър и осемдесет и шест сантиметра, което е напълно нормално за един магьосник. Винаги може да бъде облечен по различен начин, но предимно в спортен вид дрехи. Нормално за него е една тениска или блуза и дънки, но не е изключено и анцунг. Пуснал е брада около устните си, направена на катинарче, което му отива страшно много и доста хора го харесват и твърдят, че по този начин го познават от разтояние. Носът му не е много дълъ, нито много къс. Може да се каже, че е с един среден размер, като не изпъква много на лицето.
Зъбите! За него те са от огромно значение. Поддържа ги винаги изкрящо бели и равни(прави). Устните му са добре изразени на лицето, като са леко издължени водоравно.

История: Роден е в покрайнините на Лондон през 1980 година. Израства като нормално момче, отгледан от майка магьосница и баща - мъгъл, който налага момчето да живее нормално. До пет години Дорман вече може да пише някои думи, да чете, но не знае много за маията. Единственото известно му до тогава е факта, че майка му е такава. На шест години детето бива изпратено при баба си, която се води майка на майка му. През трите месеца, които прекарва при нея, поради семейни проблеми, момчето бива научено на някои магьоснически неща и повече заклинания. Радостен е в мига, който получава магическата си пръчка от баба си и с удоволствие я използва и до ден днешен.
На седем години постъпва в мъглското училище, където се научава на основните неща, които ще му послужат напред в живота, а именно - да може да пише всичко, да чете, да смята и т.н. Бива добър ученик с отлични оценки.
В един нормален летен ден, пристига писмо от Хогуортс, което гласи, че Дорман е приет а учи в училището. Майка му е радостна от новината, поради което веднага купува всичките нужни неща за ученика от Диагон-Али. Детето бива прието в дом Рейвънклоу и бива отличен ученик.
В четвърти курс почива баба му, което за него е един огломен шок, но той продължава напред и се бори упорито с трудностите, които му предоставя живота.
Завършва училището с отличен успех, освен по древни руни, които хитч не разбира. Записва се в румънският университет за магьосници, където изучава допълнително магически предмети, искайки да стане преподавател в родното си магическо училище, което се и изпълва в скоро време.

Пръчка: Много е стара и крехка, дадена му от баба му. От дъб със сърцевина от фениксово перо. 22 сантиметра.
avatar
Дерек Хол

Име на героя : Дорман Терън
Длъжност : Преподавател
Брой мнения : 2
Join date : 22.07.2011
Age : 24

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Наташа Риърдън on Съб Юли 23, 2011 6:09 pm



----------------------------------------------
THE LEAST THEY EVER GAVE YOU
was the most you ever knew
-----------------------------------------------

Име на героя:Наташа Риърдън
Прякори:Нат,Нати
Години: 25
Местожителсвто:Лондон
Кръв:Нечистокръвна
-----------------------------------------------
WHO SAYS YOU'RE NOT PERFECT
who says you're not worth it
-----------------------------------------------

Много красива със страхотно тяло и перфектно изваяни черти. Без проблем може да привлече всеобщото внимание още с влизането си. Косата й е чуплива, направо къдрава, но понякога я изправя. Независимо от всичко се облича със стил и се вълнува от хорското мнение. Има дълбоки и проницателни очи, с различни нюанси от светло сивото чак до тъмно -зеленото и светло - синьото.На хората с това описание често се лепва етикета "студена красота", но Наташа има страхотно излъчване и омайваща чаровна усмивка, с която може да размекне всеки.. Винаги носи високи токчета, които стоят перфектно на дългите й крака и подчертават извивките й. В повечето случаи дрехите й са предизвикателни, но все пак спазва някакви граници и понякога се облича по - спортно.
-----------------------------------------------
WHERE'S YOUR DIGNITY?
i think you've lost it...
-----------------------------------------------

Много уверена и остроумна, винаги готова да покаже на останалте, че е способна на всичко. Нати е много решителна и винаги знае как да постъпи в дадена ситуация. Може да се държи надменно, но с приятелите си е много добра. Държанието й се влияе спрямо настроенията й. Лесно избухлива и ранима, но ако не е нещо сериозно бързо й минава. Може да се каже, че е отмъстителна и е готова на всичко, стига да постигне своето. Леко влстна е и държи нещата да станат по нейният начин. Разбира се, за младо момиче като нея е характерно да е буйна и необуздана и се справя доста добре с подържането на този си имидж.
-----------------------------------------------
YOUR MOTHER LOVES YOUR FATHER
cuz she's got nowhere to go
-----------------------------------------------

Нат е родена на осми април в имението на родителите си в Лондон. Майка 'и се казва Стелла, а баща 'и Бил.Уил има брат и сесра. Брат 'и, който е по голям от нея с три години се казва Джейсън. Няма сестра, въпреки, че като малка винаги е искала да има. Но с годините разбира, че приятелките й компенсират това. След раждането си, Наташа и семейството й отиват да живеят в Париж в друго тяхно имение, защото всички очакват Нати да отиде в Бобатон. Но очакванията им се променят, след като момичето получава писмо за приемането си в Хогуортс - училище за магия и вълшебства, скрито в Лондон, Англия. Семейство Риърдън отново се връщат в Лондон и Нат тръгва в Хогуортс. Няколко години, след като го завършва се кандидатира за учителка в училището.
-----------------------------------------------
WE'RE THE NOW GENERATION
we are the generation now
-----------------------------------------------

Taa,както се резбра ит предното,Наташа е родена в Лондон.Тъй като семейството и е страшно заможно,на нея никого не и липсвало нищо.Освен може би добрите отношения с брат й,защото винаги се карали.Двете деца дори започнали да се напонасят и започват да избягват компанията си.Въпреки усилията на майка им и баща им отношенията им не се подобряват особенно.Ако се изключи това,сигурно много други деца биха завидели на детството й-тя живеела,като малка принцеса и винаги всичко и било позволено.Гледала каквито животинки си иска в къщи.Наташа знаела от самото начало че е вълшебница-от майка си,която също била такава.Но бащата на Наташа бил мъгъл.Това с нищо не пречело на семейството,тъй като всички живеели в предградие в Лондон,където живеели само магъоснически семейства и такива със смесен произход.
Първата си магия Наташа направила на 6-вдигнала във въздуха една ваза със хризантеми и я метнала със силите си през прозореца,когато едно от духчетата я оставило да победи,докато си играели на гоненица.
Наташа заминала в Хогуортс и била разпределена в Хафълпаф,откъдето започват приключенията й в Хогуортс.Но защо,след като всичко започна в Хогуортс трябва да свърши?!Нее,тя не поискала да напусне завинаги любимото си училище и за това решила да се върне да преподава.
-----------------------------------------------
TELL ME SOMETHING I DON'T KNOW
-----------------------------------------------

страх-змии
харесва-силната музика,животните,приятелите си,да бъде предизвикателна
не харесва-надуфките и черните магъосници
домашен любимец-бяла персийска котка,на име Лиса
любим цвят-черен
слуша-поп,ар ен би,хип-хоп
недостатъци-пие и пуши,но умерено
avatar
Наташа Риърдън

Име на героя : Наташа Риърдън
Длъжност : преподавател по Древни руни и ръководител на дом Хафълпаф
Брой мнения : 3
Join date : 19.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Джейн Харис on Нед Юли 24, 2011 2:25 pm

Одобрени сте!

_________________

Some days I'm a super bitch
Up to my old tricks but it won't last forever
Next day I'm your super girl
Out to save the world and it keeps gettin' better.
avatar
Джейн Харис
the dark princess.
the dark princess.

Име на героя : Джейн Харис
Длъжност : Директор на Хогуортс, преподавател по ЗСЧИ и Астрономия, ръководител на дом Слидерин
Брой мнения : 94
Join date : 14.07.2011

Вижте профила на потребителя http://paris-magic.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Джейн Харис on Пон Юли 25, 2011 9:20 am





Една дама никога не разкрива възрастта си, особено директорката на Хогуортс и ръководителката на Слидерин. Аристократичната и чистокръвна дама не би показала наяве всичките си престижни заслуги от ученическите си години, нито пък префектската си слидеринска значка. Една красавица никога не би споделила, че се мисли за такава, нито пък че може да натрие носа на всеки, когото пожелае. Не, Джейн не би го направила. Но защо да не го сторя аз тогава?

Външният вид на Джейн ме впечатли още в момента, в който я видях. Не бях сигурна дали да я сравнявам с някоя властна древногръцка богиня или чисто и просто невъзможното. Каквото и да кажа, то няма да е достатъчно. Изведнъж от нищото се появи вятър, който развя дългата ѝ коса, стигаща педя под раменете, която се спускаше свободно, без ластици или фиби, прикрепени към страничния ѝ бретон. Кичурите ѝ сякаш блестяха, а дори аз забелязах мекотата на косата ѝ. Искаше ми се да я докосна, да си спомня отново онзи приятен допир на кашмира, който от отдавна не бях усещала. Потръпнах, а плътните ѝ светли устни се разтегнаха в нещо подобно на лукава усмивка, като умишлено разкри бялата си усмивка. Не бях сигурна дали това беше истинският цвят на устните ѝ или просто един от хилядите разновидности на розовия нюанс под формата на червило или гланц. Но каквото и да беше, определено изпъкваше на фона на бледата ѝ кожа, която беше привидно нежна и много гладка. Иззад кичурите, попаднали пред лицето ѝ, забелязах очите на Джейн. Боже, не можех да им се наситя. Цветът им беше син. Но не просто син, ами син.Приличаха на големи диаманти, може би сапфири. Бяха изразителни, подчертани с дебела линия черен молив, дълбоки, а зениците ѝ сякаш се смаляваха всеки път, щом арогантната усмивка се появяваше отново. По крайчетата на ирисите ѝ мъждукаха отблясъците на лунната светлина. Дори с ниски обувки, Кияра ме водеше поне с пет-шест сантиметра. Беше висока жена. Достигаше около метър седемдесет и три, но идеално си я представях на токове, с къса пола, която открояваше дългите ѝ крака.Огледах я. Не е за вярване колко перфектно тяло имаше. Високо, слабо, изваяно сякаш на богиня, както я определих преди малко. Женски идеал. Това беше словосъчетанието, с което можех да обобщя всичко.

Е, разбира се, характерът ѝ ми беше доста по-сложен. Не можех да я определя само от първата ни среща. Хората са казали, че очите са прозорец към душата. Като се вгледам в погледа ѝ... хмм.. Очите ѝ излъчваха голямо самочувствие, класа, надменност. Това го разбрах и от разговора ни – гласът ѝ беше тих, сякаш на някой дух, сливащ се с вятъра. Чувала съм, че директорката на Хогуортс е страшно стриктна и наказва жестоко, когато някой си е изпатил. Но от личен опит разбрах, че има ясна представа какви са ѝ целите в живота, както и мечтите, и плановете и се стреми да ги постига, прави всичко възможно за това. Беше ме страх да започна разговор с Джейн. Имах чувството, че ми внушаваше, че е много властна, че само с една дума можеше да ме накара да се чувствам най-голямото нищожество на света. Я почакай... Тя го правеше вече. Само с присъствието си. Усещах, че ако искам да я опозная... ами може би това би било най-голямото предизвикателство, а и най-опасното. Но в очите ѝ видях един пламък, който излъчваше смелост.Сякаш винаги беше сигурна в това, което правеше, никога не изпитваше колебание, беше уверена и самонадеяна. Но също така, освен всички тези качества, очите ѝ блестяха. Венага разпознах, че обича да мечтае, че в повечето случаи просто не слуша хората, загледана в небето. Но това неино качество се проявяваше страшно рядко. Манипулаторка. Въобще не се занимаваше с хората, които са под нейното ниво и които с нищо не са заслужили въобще да я гледат. Ако цялостната ѝ същност представляваше едно бурно море и сиви облаци, обгърнали го, то тогава със сигурност щеше да има и един слънчев лъч, опитващ се да си проправи път между тъмнината.

Джейн беше човекът с най-интересно минало от всички хора, които познавам. Станах свидетел на една случка, която ме остави без дъх. Беше приблизително четири и половина сутринта, когато Джейн стоеше на терасата на хотелската стая, която беше наела, пушейки цигарата си. Подпряна на балконската врата, вятърът вееше дългите ѝ руси коси. Високата ѝ, слаба фигура се отличаваше в тъмнината, а очертанията на тялото ѝ приличаха на статуя през пердето. Явно все още приличаше на седмокурсничката, която беше преди. Тя дръпна пердето така, че да вижда Майкъл, който стоеше на леглото, наблюдавайки я. Следеше я с поглед отгоре до долу, сякаш я разучаваше.
- Майк, гледаш ме, сякаш никога не си ме виждал с дрехи – чу се един звънък глас, но цялата му красота беше замъглена от нотката презрение и надменност.
Мъжът се усмихна и съблече якето си, като го хвърли на фотьойла. Джейн винаги е била такава – самонадеяна, безпристрастна, уверена в себе си, с голямо самочувствие. Това не можеше да се промени. Дори дрехите ѝ го доказваха – тъмносини прилепнали по тялото ѝ дънки, черен потник с дълбоко изрязано деколте, върху което беше облякла черен шлифер.
- Ако не спреш да ме гледаш, ще те изритам оттук без да му мисля много – просъска жената и погледна заплашително.
Очите ѝ бяха свирепи. Пленителни, с небесно син цвят, но се изменяха. Понякога бяха изкусителни, друг път наподобяващи лед. Колкото и да гледаш в тях, единственото, което виждаш, е отражението си. Но те винаги бяха подчертани с черен молив и спирала. Този случай не беше изключение. Тя взе бутилката с водка и я допря до пухкавите си бледорозови устни, които вече бяха изгубили цвета си от толкова много червила и гланцове. Тъмночервеното червило се изтри в момента, в който течността стигна до устата ѝ. Водка. Типична руска напитка.
- Променила си се, русокоске, много си се променила – каза най-накрая Майкъл, а лукавата усмивка се изписа на лицето му.
Харис остави шишето с алкохол на малката масичка и затвори прозореца, защото лондонският шум отвън ѝ пречеше. Доближи се до мъжа.
- Не ме наричай „русокоска”. Тези времена отдавна минаха. Сега съм преуспяваща жена, директорка на Хогуортс, и няма да позволя на миналото да ме провали, ясно ли ти е? Точно в този момент мога да те убия с една думичка.
Всяка сричка отекна в затвореното помещение, а Майкъл дори не помръдна. Той не каза нищо, а усмивката все още красеше и без друго привлекателното му лице.
- Но не смееш – простичко отговори той и внимателно стана, опитвайки се да придърпа Джейн към себе си. Но неуспешно. Тя заби нокти в китката му, а оттам бликна алена кръв. Това го укроти за малко и той отново седна на меката мебел.
Жената стисна устни, притисна показалците в слепоочията си и след като се успокои, отново започна:
- Искаш да ти разкажа всичко, така ли? Добре тогава. Излъгах те. Всички тези години съм те лъгала. Защото в четвърти курс, когато те срещнах, ти беше един невероятен шестокурсник, горд търсач на Слидерин, а аз бях хлапачката, която всички смятаха за смахната. Затова се промених. Станах разкрепостена, каквато съм и в момента. Не ми пукаше за никого и за нищо, интересувах се само и единствено от себе си. Бях, и все още съм арогантна. Цялото училище беше в краката ми, а аз не се възползвах от тази власт. Не ме интересуваше, че всички момчета припадаха, когато ме видеха. Исках ти да ме забележиш. Ти да ми обърнеш внимание. Аз съм родена в Лондон. Не съм сираче, нито нюйоркчанско дете, което е отраснало в приют. Ти го знаеш. Аз съм богата. Майка ми е една от най-богатите рускини – Василиса Драгомир. Баща ми... Е, той е мъртъв...
Кратка пауза, изпълнена с много чувства. Спомените бяха наистина тежки, особено за директорката. А Майк само сведе глава към земята. И двамата искаха да си кажат много неща, но в същото време им беше хубаво да си мълчат. Тишината не беше напрегната, напротив. Тя изкарваше поне за момент Джейн от всички тези мисли. Беше мъртъв. Бащата на Джей, както я наричаха „приятелките” ѝ, почина преди дванадесет години, когато младата директорка беше едва на четиринадесет. Джон Харис беше добър човек. Много добър човек, който правеше всичко за единствената си дъщеря. Точно в този момент, нещо у жената каза „пук” и всички тези емоции се изпариха. На лицето ѝ отново заигра онова хладно изражение, побиващо те с топли тръпки. Такава беше тя – изключително мистериозна и странна, непредсказуема. Можеше да се промени за миг дори.
- Това пак ли беше от твоите пиеси, защото не те бива – подметна Майкъл и намигна на русокоската, която се приближи до него. Тракането от токовете ѝ оставаше като ехо между стените.
- Не, не беше пиеса. Тествах дали ти знаеш какво означава тази дума. Сам си се уверил, че съм напълно безпристрастна и не допускам никого до себе си. Не ме познаваш.
Миг на тишина и спокойствие.
- Но познавам дъщеря ти.
Тези думи от страна на бившия слидеринец биха могли да накарат човек да полудее от мъка и от гняв. Но не и Харис. Но никой не е корав като камък, щом стане въпрос за детето му. На жената ѝ отнеха точно три секунди, за да се абстрахира от този, за когото ставаше въпрос.
- Нямаш правото да говориш, каквото и да е било за Алисън. Нямаш право – едва ли не изръмжа тя, а безмилостният ѝ тон даваше знак, че е способна да убива в този момент.
- Тя вече е на година и половина, Джейн! Осъзнай се! Забрави за случилото се между нас и помисли за бъдещето на дъщеря си. Колкото и да си коравосърдечна, тя ти е дете.
Това беше слънчевият лъч, който лека по лека започна да стопява леденото сърце на магьосницата. Това я накара да се замисли над всичко, случило се през последните десет години. В четвърти курс срещна въпросния Майкъл, в когото беше лудо влюбена. Бяха заедно две години, а той най-накрая завърши. Но ето, че съдбата неочаквано ги беше събрала. Отново и отново. Събираше ги, а след това пак ги разделяше.
- Интересна си, русокоске. Не бях очаквал такава промяна в същността ти. Преди четири години бих те нарекъл кучка, но сега наистина си се променила. Впечатлен съм. Не съм очаквал, че ще забравиш толкова лесно раздялата ни. Нито пък, че излъга майка си за детето. Толкова ли се срамуваше, че си била с мен?
- Осъдиха те, глупак такъв! Ти лежа в затвора! Какво да кажа на майка ми? Това е човекът, когото познавам от четвърти курс. Имаме дете, но не смятаме да се женим, така ли? Трябваше да ѝ кажа, че точно затворът ни е разделил – огнени пламъци горяха в черните ѝ като катран зеници.
- Но ти все още ме обичаш – каза със задоволство Майк, като обви ръка около кръста на Джейн и я придърпа към себе си. Той зарови пръсти в дългите ѝ коси, меки като кашмира и я целуна бавно.
- Махай се – прошепна тя. Не получи отговор. Само още ласки. – Махай се! – кресна жената и избута Майкъл от себе си. Извади магическата си пръчка и насочи връхчето към главата му. Благодарение на способността, която притежаваше, а именно Леглимантика, госпожица Харис усети напрежението и страха у бившия си. Една нейна стара приятелка беше министър на магията, така че дори да използва непростимо проклятие, нищо няма да ѝ кажат. Но имаше доста по-малки магийки, които щяха да ѝ свършат работа.
- Фресос – пошепна тихичко красавицата. Вече Майкъл беше изцяло подвластен на Харис. Тя се усмихна и започна да му говори тихичко: „Махни се оттук. Повече няма да си спомняш за детето ни. Аз съм никой за теб. Ти искаш единствено и само да се разкараш от Лондон и никога да не се връщаш.”След тези думи, Джейн зашемети мъжа и го остави в хотелската стая. На тръгване, взе чантата си и излезе. Светът беше пред нея. Вечерните светлини на Лондон. Тя беше сама. Нямаше дом. Но знаеше къде да отиде. При дъщеря си. Трябваше да я види. Това беше единственото нещо, което я вълнуваше.Потропа на вратата на една хубава къща. На прага се появи Клара – братовчедка на красавицата, която с радост гледаше племенницата си, а често Синтия, майката на Джейн, се отбиваше, за да помага. Тя нямаше никаква представа за магическия свят, и по-добре. Харис тихо започна да се приближава към една стая, от която се чуваше детски смях. Щом надзърна вътре, видя най-красивото същество на земята. Прелестно малко създание, което стоеше в детското си кошче, радвайки се на новата играчка. Още в тази ранна възраст се виждаха приликите ѝ с майка ѝ, особено руите коси. Щом се приближи, младата директорка взе в обятията си дъщеричката си, която се усмихна и я погледна с големите си сини очи, които блестяха. Точно в този миг, вълшебен миг, Джейн осъзна, че не може да живее без Алисън. Тя беше някаква тайна сила, която вътрешно я крепеше. Магьосницата стоя дълго време тук. И най-накрая дойде време за тръгване. В този момент, Джейн взе детето си и излезе тихомълком през вратата. Веднага се магипортира във Франция, където вече щеше да види какво да прави. Не, тя не я беше откраднала. Кражба ли е, ако вземеш собственото си дете? Не, не е. Или поне според крадеца.

Все още не мога да се отърся от спомените за случката, която ви разказах. Цялото минало, събрано само в по-малко от дванадесет часа. Изумително. Но разбрах и още доста неща за красавицата, които спокойно бих нарекла допълнителни.Например докато стояхме в парка през онази нощ разбрах, че тя е бивша пушачка. Неведнъж се изкуши да запали цигара, но се сдържа. Любимият ѝ цвят е...зеленото може би, въпреки че няма точно определен. Харесва тъмната гама, съдейки по облеклото ѝ. Има котка, което го разбрах от ученици в Хогуортс, която се казва Селин и е чисто бяла. Принципно лежи на мекия ѝ удобен стол в кабинета ѝ и посреща с мъркане стопанката си.Но имаше още доста неща, които не можах да разбера.


_________________

Some days I'm a super bitch
Up to my old tricks but it won't last forever
Next day I'm your super girl
Out to save the world and it keeps gettin' better.
avatar
Джейн Харис
the dark princess.
the dark princess.

Име на героя : Джейн Харис
Длъжност : Директор на Хогуортс, преподавател по ЗСЧИ и Астрономия, ръководител на дом Слидерин
Брой мнения : 94
Join date : 14.07.2011

Вижте профила на потребителя http://paris-magic.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Записване за преподавател

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите