Добре дошли на мястото където, ако не вярвате в магията, то ние ще ви накараме да повярвате. Вече нищо няма да е такова каквото изглежда, защото ще приемeтe факта, че приказките са реалност и тук въображението е без финална права.


Разпределение

Go down

Разпределение

Писане  Джейн Харис on Пон Юли 18, 2011 11:03 am

Дойде този наистина важен момент. Вече сте приет/а в едно от магическите училища, имате създаден и одобрен и трябва да се разпределите. Не, в този форум няма да ви даваме скучни тестове, а нещо далеч по-интересно. Писане на РП.
Важно: постът се пуска в тази темаили ми се изпраща по ЛС!

Тема
Трябва да напишете РП поне 10 реда. Представете си, че сте нов/а в училището. И влизате в една стая. Тя е тъмна, няма нищо в нея, няма прозорци, осветление. Само четири стени и мрак. И тогава от нищото се появява една възрастна старица, която изглежда напълно безпомощна, но всъщност е могъща магьосница. И ви кара да си представите нещо. Независимо дали е спомен, мечта, сън или просто нещо, което ви кара да изпитате някакви емоции. Вие си го представяте, напишете какво е то. И тази възрастна жена ви пренася в това място. След като всичко свърши, щастливо или не, тя ви измъква и ви задава въпроси. Ето ги и тях:
"Защо си представи точно това?"
"С какво е свързано?"
"Какви емоции изпита?"

След като отговорите на въпросите, тя изчезва. И вие излизате от стаята.

Ако не сте разбрали нещо, пишете на мен или на Наташа на ЛС!

_________________

Some days I'm a super bitch
Up to my old tricks but it won't last forever
Next day I'm your super girl
Out to save the world and it keeps gettin' better.
avatar
Джейн Харис
the dark princess.
the dark princess.

Име на героя : Джейн Харис
Длъжност : Директор на Хогуортс, преподавател по ЗСЧИ и Астрономия, ръководител на дом Слидерин
Брой мнения : 94
Join date : 14.07.2011

Вижте профила на потребителя http://paris-magic.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Разпределение

Писане  Сара Евънс on Пон Юли 18, 2011 7:14 pm

Мъгла. Мрак. Тишина. Нищета. После идва страх. Тъга. Паника. Нищета.
Първи ден и да се набуташ в напълно непозната стая, това сякаш можеше да се случи само на русокосата, която теглена от едно внезапно чувство, глас или каквото беше там, се отдели от групата на първокурсниците и пое сама по непознат коридор. Не, че тук нещо й бе познато, но точно този коридор изглеждаше доста притеснително и дори някак зловещо.
- Ела. - прошепна отново същия глас и теглещото чувство я повлече сякаш беше кораб носен от бурното вълнение. Не искаше да отива и въпреки това го направи, а Гласът я отведе до врата.
Нямаше представа къде се намира. Вратата проскърца докато я отваряше, а щом Саси се озова вътре изведнъж просто се затръшна зад нея, сякаш за да й каже, че не е бивало да влиза тук, че е сама, че може би дори е в опасност.
Момичето пое рязко въздух, а тишината в стаята се разцепи от това нищо и никакво раздвижване. Мракът пречеше на очите й да вижда добре, но съдейки по внезапния задух и световъртежа спокойно можеше да каже, че няма прозорци, а поредния пристъп на клаустрофобия се задаваше с бясна скорост, досущ като обезумял тигър тичащ след плячката си.
Подът под краката на русокосата проскърца и тихият й писък на паника се разнесе наоколо. Скърцането не бе от нея, та тя дори не мърдаше.
- Ехо? - прозвуча гласа на първокурсничката - слаб и безпомощен, сякаш някой бе сграбчил гласните й струни.
Скърцането се повтори, после потрети и Сара можеше да се закълне, че нещо върви към нея. Тогава пред погледа на момичето се разкри образ на старица. Жена със сбръчкано от годините лице, но с някак топло кафяви очи, които в този момент страшно много й напомниха на нейната собствена баба. Разбира се, съзнаваше колко глупаво беше това, дори съзнаваше, че е възможно да халюцинира - каквото и да бе обаче, искаше час по-скоро да излезе. Просто да се махне.
- Не се бой. - прошепна й старицата, а гласът й бе досущ като този, който преди малко я бе повикал в коридора.
Беше ли възможно да е чула именно нея? Е, Сара беше сигурна в това, че в магически замък всичко е възможно, но ни най-малко не съзнаваше какво прави тук и каква е ролята на немощната възрастна жена.
- К... - започна момичето, но дори нямаше шанс да продължи. Старицата постави ръката си върху главата на детето и сякаш погледа на русокосата рязко се замъгли. Вече не бе само тъмнината, която й пречи да гледа, не беше и световъртежа появил се заради фобията й, бе сънят - сънят, който я приветстваше отворени обятия.

Млада жена, на около двадесет години, лежеше на неравния цимент с лице обърнато към небето. Погледът й бе празен - сините очи не издаваха нито капчица чувство, досущ приличаха на стъкълца, които празно блещукаха на фона на лунната светлина. Приближаващите към нея стъпки я накараха рязко да се изправи и да се свие до стената скривайки лицето си с ръце, сякаш за да го предпази. Но от какво?!
Едва тогава се забелязаха синините по тялото на младото момиче. Пресни големи синини, някои от тях изглеждащи страшно болезнено, но колкото и да е странно, не това бе най-важното, а липсата на всякакви дрехи по тялото на девойката. Нищо, само гола плът...гола, насинена, раздрана плът.
Стъпките най-накрая спряха, тогава вече бе ясен силуета на висок, як мъж, чието лице бе скрито в сянката. Тежкото му дишане се разнасяше в тишината, сякаш приплитайки нотите си с плача на момичето, който до преди малко звучеше само като хълцане.
- Спри. - нареди й мъжа. - Спри да ревеш. Лигла! - изкрещя й той, като само миг след това сграбчи кестенявите коси на момичето и я вдигна от земята държейки я за тях.
Писъкът разпори само за миг създалата се тишината. Болезнен, агонизиращ писък, който можеше само да смрази кръвта ти. Мъжът обаче се усмихна и хвана лицето на младото момиче като го обърна към себе си и разгледа обстойно.
- Не ти беше достатъчно, нали? - попита я високият мъж, чието лице вече придобиваше форми из под сянката на лунната сребриста светлина.
Очите му бяха изцъклени, воднисто сини, имаше голям нос широк в основата, където си личаха поне няколко счупвания, а при последното дори бе зараснал на криво. Всичко в него крещеше отвращение...

- Кучка. - прошепна съскащо синеокия и зашлеви момичето през лицето, а тялото й се строполи на земята.
В същия момент се чу нов крясък:
- Мамо! - така и не стана ясно от къде идваше...

Очите на Сара се отвориха рязко и в тях си проличаха едри сълзи, част от които вече се спукаха по бузите на русокосото момиче. Бе паднала на колене на земята, а ръцете й се бяха впили в пода сякаш за упора. Момичето дишаше учестено, но това вече далеч не беше свързано с пристъпа на клаустрофобия или обзелата я паника, че не знае къде се намира.
Чувстваше тялото си изтощено, всяка фибра в него крещеше болка - такава болка, каквато бе видяла в спомена, съня или каквото там беше. Имаше чувството, че освен страничен наблюдател тя самата бе онова момиче изпитващо болка, агония и неописуемо желание всичко просто да приключи независимо как. Просто да спре.
- Мамо, мамо... - шепнеше момичето непрестанно, едва сега шепотът й можеше да се открои от силния плач и тежкото дишане.
- Защо си представи точно това? - попита я старицата, а сините очи на Сара се вдигнаха към нея, все още помръкнали и пълни със сълзи.
- Не съм си го представила! - каза момичето едва без глас. - Не исках да го виждам, ти ме накара. - изкрещя детето, което сякаш само за няколко минути бе пораснало с години. - Аз...аз, виждах я и не можех да направя нищо. Той я нараняваше, нараняваше мама, а аз просто гледах. - поклати глава Сара и стисна очи, докато едрите сълзи прокапаха на пода.
- С какво е свързано? - продължи да пита възрастната дама сякаш не виждаше, че момичето бе изпаднало в шок. Не знаеше нито къде се намира, нито какво бе видяла, нито какво да каже.
- С майка ми...аз, аз, не знам. - проплака Саси. - Не знам. - добави клатейки глава. - Беше майка ми, беше млада и толкова красива. Сякаш беше неин спомен, а аз бях принудена да го гледам и да изпитвам нейния страх, нейната болка и нейното желание избавление. - бе точно така както го описваше, чувстваше с тялото си всяко чувство, което преминаваше през това на майка й, всяко желание и най-вече разкъсващата, агонизираща болка.
- Какви емоции изпита? - запита я отново старицата.
Сара все още клатеше безпомощно глава. Всичко това беше твърде много за дете, твърде много за едно момиче на нейната възраст. Защо някой й го причиняваше? Защо я караше да изпитва тази болка?
Сякаш се опитваше да я научи на урок, но какъв? Какъв бе смисъла и имаше ли изобщо извод от цялата тази ситуация?
- Агония. Чувство на разкъсваща агония и безпомощност. Исках да й помогна повече от всичко, исках да се намеся и да направя нещо, но не можех. Сякаш трябваше да бъда просто зрител, за да науча, че болата в живота е неизбежна и рано или късно те достига по един или друг начин. Беше като урок, че не мога да помогна на всеки независимо от това, че искам...Исках да помогна на нея. - Сара проплака отново, но вече не говореше на никого. Старицата бе изчезнала и тънка струйка светлина се процеждаше през открехнатата врата на стаята.
Детето се изправи припряно от пода и изтича навън...
avatar
Сара Евънс
Дом Грифиндор; 5 курс
Дом Грифиндор; 5 курс

Име на героя : Сара Мари Евънс
Длъжност : Учничка от пети курс
Брой мнения : 2
Join date : 17.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Разпределение

Писане  Аризона Робинс on Пет Юли 22, 2011 3:05 pm

Първи ден и ето, желанието надделява отново над разума.
Първокурсничката не можа да се сдържи да спази правилата и реши още първия ден да се набие в очите на учителите. Отдели се от групата ученици, които точно в този момент се качваха по стълбите и въпреки предупреждението на момичето, с което туко- що се бяха запознали, да не го прави, тя го направи.
Влезе в тъмната стая.
Без прозорци, без осветление, само врата, която се затвори след нея със скърцане сякаш казвайки и' "Вече няма връщане назад". Но някаква неопределена сила я теглеше все по- навътре в стаята и въпреки страха, който изпитваше първокурсничката вървеше напред, без да поглежда назад като кукла на конци.
- Има ли някой?- каза момичето с треперещ глас, но не получи отговор, само ехото от собствения си глас.
Изведнъж спря в средата на стаята, започна да се оглежда, но в тъмнината не можа да различни нищо.
- Ехо! Има ли някой?- този път извика малко по- силно с вече пресъхнала уста..
По лицето и' се виждаше, че смелостта, с която влезе в стаята е отстъпила място на страха.
Чу се шум. Момичето се обърна, но не видя нищо. И отново- изкърцване. Момичето понечи да тръгне към врата, но нещо я спря.
- Не се бой.- чу се женски глас от дъното на стаята. После младото момиче успя да различни в тъмното силует, леко прегърбен, подпрян на бастун.
- Какво искаш?- попита момичето с изплашен, треперещ глас.
Старицата не отговори. Приближи се. Първокурсничката се обърна и тръгна към вратата, но вече беше късно.
Потапяше се в сладък сън, сякаш беше в друго измерение, беше толкова приятно, докато не започна да разпознава познати места и лица..

Улицата, така весела, изпълнена с живот, майките, децата, всичко беше толкова красиво, прекрасното утро, което предвещаваше само щастливи моменти, нито признак, че ще се случи трагедия..
Две малки момиченца, облечени в сините си рокли. Толкова малки, толкова сладки, толкова невинни.
Не допускаха никой в играта си. Личеше, че са сестри.
И ето ги там, играейки с новата си топка бяха толкова радостни.
Така наивни, че не знаеха какво ще се случи..
Топката изведнъж изхвърча на пътя. Двете момиченца се спогледаха, не знаеха какво да правят.
- Стой, ще повикам мама.- каза чернокосото момиче.
- Недей аз ще отида да я взема.- каза русокоската.
- Не, ще повикам мама.- настояваше чернокосото момиче.
- Вече съм голяма, Аризона!- да, разликата между двете момиченца беше само в цветът на косите и може би трите сантиментра разлика във височината, който трудно се забелязваха.- Отивам, ти стой тук!
- Мамоо!- извика момичето, наречено Аризона.
Красива жена, на около трийсет години се обърна в отговор на викането и се огледа като намери с поглед от къде идва то.
- Виан, мамо, Виан! - и малкото момиче посочи с пръст към пътя.
Жената тръгна изплашена.
През това време момичето, чието име беше Виан пресече и двете платна на улицата и тръгна обратно.
- Виан!- извика майката- Стой там ще те взема.
- Вече съм голяма, мамо!
Момиче сложи крак на пътя, после другия. Пресече едното платно. Изчака и тръгна отново.
През това време майката предопреди другото момиче да стои там и да не мърда. Тя тръгна към другото си дете...
И точно в този момент го видя, случи се, най- мъчителното нещо, което може да случи на една майка.
Камионът, каращ със всичката си скорост, премаза малкото и' детенце, остави го да лежи безжизнено на земята и дори не спря.
Майката се втурна към детето, лежащо на средата на улицата, окървавено, викайки името му.
А малката чернокоса принцеса, стоеше неподвижна гледайки плачещата си майка, прегърнала кървавата рокля на сестра и'.
И въпреки, че не разбираше какво точно става, момичето знаеше, че е нещо лошо.


- Не..- извика първокурсничката с всички сили.- Защо го направи? Не..- и започна да хлипа, прикрила лицето си с ръце.
- Защо си представи точно това?- попита старица, явно не много трогната от сълзите на младата първокурничка.
- Ти беше, ти го направи! Аз.. аз не исках.. - отвърна момичето, викайки в лицето на старицата.
- Кажи, кой беше това? Кой беше това,Аризона?- попита старицата без да отмества поглед от хлипащото момиче.
- Н-не.. не мога, аз.. т-това..- и отново започна да ридае, сълзите и се стичаха по бузите.
- Можеш, кажи ми!- подкани я старицата този път с някак по- нежен глас, на който Аризона се довери.
- Т-това, това беше сестра ми, сестра ми- Виан.. - каза момичето и сякаш се поуспокои.
- Какво изпита?- попита старицата със спокойствие, присъщо на човек видял много от живота.
- Гняв!- момичето се нахвърли на старицата. - Аз, аз не исках да го виждам, ти си виновна. - викаше момичето.- Аз искам да го забравя, да забравя всичко от този момент- ридаещата ми майка, над безжизненото тяло на сестра ми. Беше.. беше.. беше толкова бързо, за един миг сестричката ми, най- добрата ми приятелка, всичко си отиде. Беше.. беше мъчително..
Момичето се обърна и излезе от стаята все още плачейки.
avatar
Аризона Робинс

Име на героя : Аризона Робинс
Длъжност : Ученик
Брой мнения : 3
Join date : 19.07.2011

Вижте профила на потребителя http://www.heroesrpg.forummotion.com

Върнете се в началото Go down

Re: Разпределение

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите